Красимир Георгиев - Мирис на къща, перевод

Наистина ли всичко си отива?
Изгаснаха на бурите искриците.
Остана само камениста нива –
самотна купчинка срещу тъмницата.

Искриците на съвестта ни чакат
отново есенният вятър да засвири
и истините ни да звъннат в мрака,
и плодовете земни да събираме.

Узряват римите ми като орехи.
Съдбата цял живот ме е поглъщала.
Дори ако в стиха ми пламне огън,
димът ще носи мириса на къща.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Уйдёт ли жизнь моя красноречива
Утихнут бури, догорят зарницы.
Останется лишь каменная нива -
И остов старой рухнувшей темницы.

Но совесть жжёт, старается, искрится
Осенний ветер песню запевает
Не может истина во мраке разместится
И в темноте плоды не созревают.

А мои рифмы зреют, как орехи,
Судьба диктует их от тома и до тома
Горят стихи, горят мои огрехи
И дым несёт знакомый запах дома.


Рецензии
Здравствуйте! Я обратила внимание на Ваши стихи. Мне нравится Ваш стиль. Если можно, к этому стихотворению одно замечание - "Судьба диктует их от тома и до тома" Мне кажется лучше будет звучать - "Судьба диктует их от тома к тому" А так все замечательно! С уважением.

Галина Шестакова 4   23.05.2012 21:46     Заявить о нарушении
Можно выразиться и так и эдак, но я понимаю как для вас не комфортна эта фраза. Я пока просто перевожу в черновую. А когда иссякнет этот зуд начну править и уточнять что-то. Вам большое спасибо за внимание.

Доктор Эф   23.05.2012 23:01   Заявить о нарушении