вместо време
И път ли си …или дъждовна сянка.
На вятъра вечерните мъгли
и в тебе ли съня ми днес посяха...
Ти – праг за моето лице.
Или черта от бяло в мрака.
Къде започваш? И какво
далеч от тебе аз очаквах…
В небето те откривам. И в око
на закъсняла нощем птица.
На ручея в зеленото ведро
потънали звезди когато видя…
Къде започваш? И къде съм…Някой,
на края на летата си попаднал.
Свят, в който наизуст вървях.
Без никога да съм препускал с вятъра…
Едно начало? Или край?
Далечно ехо в ударите на сърцето?
От глухата забрава на деня,
където равнините още кърмят,
където пътищата носят още знак.
А моето тяло зимата превърза.
С оголен камък. И сълза
над жаден за дъха ми бързей…
Къде започваш…И къде
отивам аз…Или напусто,
с откъснал сън по твоя глас,
засищам вечерната лудост…
Свидетельство о публикации №112021507755