Галина Губарева Не гневя судьбу

http://www.stihi.ru/2011/06/17/4467

Не гневя судьбу, пройду на цыпочках,
От земли не поднимая глаз.
Жизнь свою пряду я тонкой ниточкой
Ровно, чтоб нигде не порвалась.

И в клубочек сматываю будни я,
Только вот порой из-под руки -
Ниточка суровая да трудная,
А на ней сплошные узелки.

От людского не уйдёшь пристрастия
(Грешен, как и прежде, человек).
Оттого от горя и на счастье я
Узелки вяжу как оберег.

Ну, а сердцу это зло неведомо,
И душа, по солнышку стремясь,
Из кудели с кознями и бедами
Золотые нити будет прясть.



Не гневя ориста
Превод: Красимир Тенев

Не гневя ориста, ще премина
без да вдигам очи от пръстта.
Тънка нишка в живота си впридам
и не знам ще се скъса ли тя.

На кълбо намотавам деня си,
всеки пръст на ръцете боли
от суровата нишка, тъй къса,
пълна с множество твърди възли.

Неизбежно е: хора – пристрастия.
(В грях отколе живеем в света.)
Против мъка, за повече щастие
си изплитам муска от връвта.

За сърцето туй зло непознато е,
светлина търси мойта душа,
от къделята зла на бедата
златни нишки с любов ще множа.

Перевод сделан для Международного Конкурса http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186