Не си ли ти, когото съм възпяла
във всеки стих, в куплет подир куплет?
Не си ли ти, та днешната раздяла
не хвърля върху челото ти креп,
та с бистър поглед и походка ведра
изхвърлил сякаш стар товар
даряваш всеки със усмивка щедра
като вселенски господар?
И погледите пълни със възхита
не спират да се сипят върху теб,
но никой във душата ти пробита
не желае и за миг да се поспре...
Без изворът ми бистър и пречистен
животът ти ще бъде миг безсмислен.
Не си ли ти, когото съм възпяла
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021511439
Свидетельство о публикации №112021511439
Рецензии