Клони към заник слънцето и с тебе
вървиме успоредно все натам
в различни пътища,в различно време
ще стигнем края нежелан.
А днес, когато пламналото лято
поглежда те в очите със тъга
за мене сякаш времето е спряло
и аз те виждам съвършено млад...
Но ти си млад и аз съм млада –
почти деца в очите на света,
а твоята среднощна серенада
се носи още с птичите ята.
- Ще бъда песен в птиче ято
дордето ти си мойто лято.
Ще бъда песен в птиче ято
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021511420
Свидетельство о публикации №112021511420
Рецензии