Пеньо Пенев Вечер

Неудържимо брули вятър
и дъжд ръми, ръми, ръми...
Подобно вулканичен кратер
гората пак ечи, шуми...
 
Вървя през нея с карабина,
измокрен връщам се от пост.
Забърках път... Къде ще мина?
Сега тежи зловеща нощ...
 
Но става чудо - в тъмнината
аз виждам твоите очи...
Те ме повеждат през гората,
пътеката пред мен личи...
 
Страхотен гръм отгоре трясва,
но с тях вървя, вървя, вървя...
Далече вече огън блясва
и твойто име аз мълвя...
 
Че имам в теб докрай надежда -
тя няма да угасне в мрак.
Вървя... Пътеката извежда
най-после в нашия бивак.
 
Това си ти за мен в живота. -
Навсякъде сега си с мен...
Живея с тебе в мойта рота -
водител си ми нощ и ден.
 
16.VII. 1951


ВЕЧЕР
(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Литературный перевод О. Шаховской (Пономаревой)

Неудержимо воет ветер,
и дождь кропит, кропит, кропит…
Как будто бы вулканный кратер
Дремучий лес опять «скорбит»…

В обнимку вместе с карабином,
промокший, следую на пост.
Плутает путь… не сги не видно,
а ночь, стараясь на износ…

О чудо! Среди темноты
твои я очи ясно вижу.
Мне путь указываешь ты,
тропа ... иду, она всё ближе.

Вот страшный гром с небес ударил,
но я шагаю, как лечу.
Там далеко огонь, фонарь вон,
и твоё имя я шепчу…

Надежду ты мне подарила:
я не угасну в море мрака.
Тропу для путника торила,
добрался поздно до бивака.

Ты за меня всегда боролась,
повсюду чуял за спиной...
Живу тобой в своей я роте.
О, ангел мой дневной, ночной!

08.02.12