Нощем ми говори тишината
сред чуждите съм тъй сама...
Навярно да съм никому ненужна
е предвещала моята съдба.
Но нощем ми говори тишината
с тъжен глас на четири очи:
Пиши – ми казва –за съдбата
на разделените души!
И хукват по листата с тежки стъпки
събрани вкупом болки и сълзи,
дрънчат окови от сърдечни мъки,
следата след разделите кърви...
Утеха търси само във смъртта
самотникът за своята душа.
Свидетельство о публикации №112021405899
Владимир Мурзин 14.02.2012 20:27 Заявить о нарушении