Да имах дарбата да те възпея
едва ли, ще повярват на това.
Навярно,ще си кажат,че живея
в илюзии извън реалността.
А тя – реалността е точно тука
в пределите на чистата любов,
останалото всичко е разруха,
която гине и не дава плод.
Но как да ми повярват те, когато
ги злобата и користта души,
превърнали живота си във блато,
а любовта прокудена кръжи?
- Не ме възпявай в рими и куплети!
Душата ми за тебе цяла свети.
Да имах дарбата да те възпея
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021405889
Свидетельство о публикации №112021405889
Рецензии