Че твоя съм – било е все така
от първата ни среща под звездите.
Минаваха лета, подир лета
все твоя бях и в нощите и в дните.
Но ти бе нейн – тъй ме изигра
съдбата и с насмешка ми намигна:
Подхвърляш ли къкмета си “ези-тура”,
където и да си, ще те настигна.
Какво от туй? Нали все пак
в сърцето ми царуваш / принц потаен /
и топлиш ми в душата онзи хлад
със полъха на спомена омаен.
Все тъй: откакто свят светува
нещастникът на спомена робува.
Откакто свят светува
© Copyright: Росица Петрова, 2012
Свидетельство о публикации №112021405875
Свидетельство о публикации №112021405875
Рецензии