Може би защото световете
изравняват своите години,
утрото е само възвишение,
удължило сянката на виното.
Съмва се над тази локва време,
пълна с падналия сън по синьото.
В есени от стара кинолента
младостта е бряг. За минало.
Слушам с тялото на тишината,
някъде в гръбнака жив на пътя,
как от обедния вятър
сенки в тъмното пристъпят.
О, не знам дали съм бил…не зная…
в празничната стая на съня ти.
Или там нощта е крила сякаш
вената изсъхнала на пътя.
И кого ще продължи нататък
тялото ми щом премине
билото на този ден. По камъка.
И престана да те имам…
- - - - -
Сигурно е жив света –
чак до дъното на сетивата
вдишвам пролетна мъгла
с мокрия безплътен вятър…
вместо зима
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112021209721
Свидетельство о публикации №112021209721
Рецензии