Красимир Тенев - Спомен, перевод

Душата ми е мрачна катедрала          
и в нея спомен - чародей
вилнее. С вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.
 
Прозрачна самота, здравей!
Дойде след неизбежната раздяла,
отне каквото срещата бе дала,
превърна храма в пуст бордей.

Пропукват се свещените скрижали,
на съвест ехото - злодей -
не иска и за миг да ги пожали.

Ще грейне ново слънце... Но едва ли
от мъка немият йерей
ще пее пак в порутените зали.

(Перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Мрачнее кафедрального собора
Душа моя и память - чародей
Вино смешала и елей
И ангел с дьяволом пришли для разговора.

О самота, приветствую тебя
Придет конец мы как бы ни хотели
Нам вместо храмов выстроят бордели
И души наши оскорбят.

Профукаем священные скрижали
Присвоит их бессовестный злодей
Нас не любили, нас не уважали …

Другое вспыхнет солнце – как вначале
И вспомнит онемевший иерей
Молитву старую едва ли.


Рецензии