2 n ds - Томак 1 -ДС- Редакция към - 09. 02. 2012

Пет минути по-късно малък панел в една от стените на залата щеше да я освети с червена светлина, означаваща червен код за извънредна ситуация, нещо, което се случваше много рядко и никога досега по време на учебните полети с тази група…

Наставник Маурей седеше удобно разположен в своето кресло и наблюдаваше съсредоточените изражения на децата в учебната наблюдателна зала на космическата совалка.

- Не е ли странно, - каза Томак. Беше притиснал чело в прозрачната повърхност на илюминатора, заемащ цялата стена на обширното помещение. – Молекулите на кожата на моето лице са плътно приближени до молекулите на синтетичното стъкло, но въпреки моето субективно усещане, в действителност кожата на лицето ми въобще не се допира до стъклото. Когато достигнат определено минимално разстояние, тези молекули се отблъскват и структурите им нито се докосват, нито се сливат. Същото е и когато ходим по земята. Материята на подметките ни въобще не достига до материята на подовата настилка. Допирът е само привиден.

- Ехо! – Марнея подскочи към Томак. Бяха изключили гравитационното привличане, за да им дадат възможност да се пореят из залата в безтегловно състояние. – Къде се размечта? Сега ли се сети за силите на силното и слабото привличане и за логичното отблъскване на зарядите с еднакъв знак, хи хи, Томак се е вдъхновил днес за разкрития в областта на физика на материята.

- Като си представя, че по-голямата част от всичко, което възприемаме като плътна материя и някакво вещество, е всъщност празно пространство – продължаваше Томак, като ловко отблъсна Марнея по посока към Неос.

- Хей, я не ме бутай…

- Знаеш ли какво е съотношението на размера на атомното ядро спрямо диаметъра на атома като включим горните нива на орбитите на електроните… е, ако въобще може да се нарекат орбити техните вибрации и прескачания… Все пак… И всичко между тях е съвсем празно пространство, там няма нищо…

- Знаеш, че не е точно така - подхвърли наставник Маурей. - Ако нямаше нищо, не бихме могли да извличаме енергия от вакуума.

- Ако оприличим ядрото на атома с едно кълбо за игра, електроните на атома ще се намират далеч в пространството през няколко километра от кълбото и всичко помежду им е сякаш празнота, вакуум, празно пространство, в което няма нищо.

- Очевидно съвсем не е нищо, освен че ние така го виждаме.

- Нали от наша гледна точка, там няма нищо – настояваше Томак. – Нали не можем да видим, нито да измерим структурата на пространството, независимо от това, че знаем за нейното съществуване. Въздухът, който дишаме е съставен от молекули и атоми, по-голямата част от които и сред които е едно нищо, празно пространство. Огромни територии между атомни ядра и електрони, в които няма нищо. Ами празното пространство между молекулите… Е, ние си го възприемаме като въздух и го дишаме. Но това е така и с всичко останало, и с това стъкло, през което гледаме навън. И то е съставено предимно от празно пространство.

- Ако е толкова празно, защо тогава главата ти се опира в него и не може да премине? – включи се Марнея с донякъде заядлива интонация, на което Маурей повдигна вежди.

- Ами тя и главата му на Томак се състои от същото празно пространство – засмя се Неос. –Ха-ха. Много мозъчни молекули и атоми, които представляват предимно празно пространство…

- Ами силите между частиците, които поддържат структурите! – обади се Марнея. – Празното пространство е царството на силите, те го изпълват.

- Какви частици! – отвърна й Томак. Знаеш, че не са никакви частици! Колкото по-надолу слизаме, толкова повече изчезва същността им на частици, докато не стигнем до една чиста и проста енергия.

- Значи главата на Томак е просто една енергия, разпределена в нищото – Неос продължаваше да се подсмихва, обичаше да намира веселата страна в сериозни разговори, които често започваха в групата им. За разлика от него, Томак продължаваше да разсъждава, вперил сериозен поглед в мигащите в пространството зад илюминатора светлини на звезди и далечни галактики.

- Тогава щом като това нищо е царството на силите и тези сили поддържат самите структури на материята, се налага само да  различаваме самата енергия, която в същността си представлява веществото, от „нищото”, което е проводник на тези сили… – отвърна Марнея.

Томак се обърна към нея и като мълчеше многозначително я изгледа. Марнея се зачуди какво ще й каже сега.

- Нещо не виждам логиката на това, което каза, в контекста на разговора ни. А освен това, тази енергия на базово ниво, т.е. вибрацията на тази енергия е вместена в същото това „нищо”.

- Може да е вместена в структурата на това „нищо”, – възрази Марнея – но очевидно по някакъв начин я променя и й въздейства. Иначе как ще направим разликата? Там където се фокусират енергийните вибрации, линиите на пространството сигурно се разширяват или отместват.

- Разширява се само съзнанието ти в алтернативно състояние, но не и линиите на пространството! – отвърна й Томак.

Маурей се обърна към Томак.

- Казваш, че не можем да видим структурата на пространството и това е вярно, но доколкото се отнася до обичайните ни сетива и до стандартните ни измервателни уреди, с които сте запознати. Вие още не сте започнали модула по структура на пространството и измеренията в курса по алтернативна квантова космология. Но технологията на хиперпространствено навлизане се базира точно върху принципа на разцепване и редуциране на тази структура, за да се отвори проход. Разбира се, за сега все още остават някои проблеми и рискове, но продължаваме да работим за преодоляването им. От друга страна, твърди се, че чрез вертикалното медитативно проникване също могат да бъдат открити пътища за визуализиране на тази структура, а и не само за визуализирането й, но това всеки от вас ще разбере евентуално след известно време. Аз лично досега все още не съм успявал да го постигна, може би някой от вас ще успее. Но ще ви трябва още много практика.

Всички замълчаха, замислени над думите на наставник Маурей. След една минута Томак наруши мълчанието.

- Иска ми се лицето ми да се слее със стъклото и да премине отвъд, а аз да потека и да премина през тази стена,  да изплувам и полетя навън…

- Ауу – засмя се вяло Марнея. След думите на Маурей в залата се беше възцарила сериозна атмосфера, но й харесваше да се закача с Томак и не пропускаше удобен случай да реагира. - Ами направи го де, нали можеш, не можеш ли?

- Разбира се че мога, - Томак и за миг не се поколеба да й отвърне. – Но не искам да го правя като визуализация, или като индуциран осъзнат сън, или дори като паралелно възприятие…

- Охо, да не би да можеш! – прекъсна го Марнея.

- … което сигурно няма да е особен проблем. – продължаваше Томак с горда и сериозна интонация. – Дори ако не съм в състояние да го направя сега веднага, знаеш, че по принцип не би било проблем. Тези техники сигурно скоро ще ги овладеем напълно. Все някога ще ги овладеем. Би трябвало да ги овладеем… Но аз имах предвид нещо друго…

- Какво си имал предвид? – Марнея се стараеше да поддържа и стимулира разговора им, а всички останали деца-курсанти в залата бяха затихнали и вперили погледи в тях, като се наслаждаваха на спектакъла на техния спор.

- Имах предвид реално, в нашето физическо пространство и измерение. Ако владеехме в по-голяма степен…- Томак замълча и се замисли.

- Ако владеехме какво? – обади се Неос.

На този въпрос Томак не отговори.

- Ако владеехме…

- Кажи де, какво ако владеехме? – настояваше Неос.

- Може би някога… - промърмори на себе си Томак.

- Ти добре ще потечеш през стъклото – поде отново Марнея. - Но дали ще успееш след това да потечеш и в обратната посока? Или може би искаш да се изпариш във вакуума?

- Да се изпари щом иска – обади се Неос. – После ще го извлечем във вид на енергия от нищото… Ще те чакаме утре по това време на терасата при трети вакуумен енергогенератор на нашата пирамида. – Неос започна да хихика.

- Може и да се изпаря – отвърна Томак. – Или просто на вас така да ви изглежда, а всъщност да се окажа на съвсем друго място. Не виждате ли, че нещата не са толкова елементарни, колкото ни изглеждат…

София, 09.02.2012