В няколко житейски стръка
търси зрънцето любов
спасение.
Зимата прегаря
с бяло
кърпените облаци на времето.
И пътуват в нишки утро
моите осъмнали пътеки.
Черква е светът –
до залез
ще са богомолци
дните в него…
С пролет ще отвърже
някой
всички вечери на прага.
Нощниците на ливадите
влюбени тела ще чакат.
А в един случаен поглед,
топлите очи на мрака,
ще оставят като рана
отлетялото ми лято…
календар
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112020809782
Свидетельство о публикации №112020809782
Рецензии