Красимир Георгиев - Приказка за малоумния покровит

Няма вече вятърни мелници, приятелю –
изгоряха сред здрача,
и земята под нас стана равна и сита
като измамна птица,
толкоз равна и сита стана земята ни –
чак да ти се доплаче,
че не можеш да видиш сред нея очите на
великан или рицар.

Под стрехите на замъци и на ханове
ще ги търсиш безумно –
ще търсиш очите им,
а чудаци и неудачници ще се смеят
на неуспеха ти:
"Свърши, старче, тази приказка за малоумния
покровител.
Втората пресечка вляво е музеят –
занеси доспехите!"

Омагьосан е светът, и слънцето е омагьосано,
и вятърът,
добри идалго!
О, сеньори, тъй благоразумни и почитани,
избрани –
дълго още ще се чува конски тропот над земята ни
и е жалко,
че не можем да видим сред нея очите на
рицари и великани.

(перевод с болгарского Стафидова В.М.)

Нет уже сегодня ветряных мельниц, приятель
Погорели в раздраях,
И земля урожаем уже небогата,
Ускользнула синяя птица.
Подожди. Доскажу. Доплачу -
Не увидеть нам сегодня глаз земного
Великана или рыцаря.

Под крышами замков Великих Ханов
Будешь искать их безумец,
Будешь искать их глаза
Будут смеяться над тобой неудачники
Над каждой ошибкой:
«Заканчивай старче старую сказку
Слабоумен твой покровитель.
Здесь налево музей -
Кладбище этих доспехов!»

Мир заколдован и солнце, увы, заколдовано
И ветер.
О благородные идальго и сеньоры
Благоразумные, избранные и почитаемые
Долго ли будет земля содрогаться от конского топота
Не жалко ли
Нам не увидеть очей
Рыцарей и великанов.