Красимир Георгиев. НА ЖЕНА МИ

Красимир Георгиев
НА ЖЕНА МИ

Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е –
сват ще ни бъде сама
съдбата ни.
И три знахарки –
врачки-магьоснички,
ще поканим на сватбата –
кротко ли, тихо ли
ще издигнат те своите
тайнствени тостове
върху очите ни,
върху очите ни.
– Нека лъжата
      да бъде раздяла за тях,
      нека лъжата
      да бъде болка!
– Много ли, малко ли
      нека да страдат,
      ах, колко ли ще е,               
      колко ли?
– Снежен човек да направят
      с ръцете си
      в брачната нощ,
      като жив да е
      и
      колкото дни преживее
      човекът им,
      толкова
      да са щастливи!
Когато пристигне снегът –
най-нежният
на най-светлата зима
и най-добрата,
ще се срещнем.
Повярвай ми,
неизбежно е;
раздяла,
болка може да бъде само лъжата.
                Написано: 31.12.1977 г.



Красимир Георгиев

Моей жене

Перевод с болгарского

Когда зима настала снежная,
Войдя светло в свои права,
Сердца вверяя в неизбежное,
Судьба свела для сватовства.
Знахарка, ведьма, заговорщица
На свадьбе тост провозглашали,
Внимая кротко их пророчествам,
Мы словно таинство свершали:
- Я вижу ложь и расставание
и боль откроет горький счёт.
- Много ли мало там страдания,
 и что же, что же там ещё?
- Тот снежный ком исправят руки.
От свадьбы к счастью расстояние -
пройдёте боли и разлуки!
Когда зима настанет снежная,
Светла и девственно нова,
Поверь мне - счастье неизбежное,
А ложь утратит все права.