по Иван Динков
В небе от бивши брегове
и с църква бледолика, там –
след Кръста…
живее още Зимата.
И в лед
заспива слънчевият лъч откъснат.
От подлезите капки сън,
с дъгата след едно момиче,
попива хорското море.
В капчук. Или в едно “обичам”…
Лица от бивша самота,
далеч от островната суша,
душите ни с една мечта
съня на думите подслушват…
- - - - -
От мъх. И от нощен вятър.
В залязващата суета. Побързай!
Да откраднем Лято…
Ако изобщо имаме душа.
пиета
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112020304627
Свидетельство о публикации №112020304627
Рецензии