Татиана Летунова Замерзает душа Замръзва душата

„ЗАМЕРЗАЕТ ДУША”
Таня Летунова
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ЗАМРЪЗВА ДУШАТА

Ще замръзне душата и страда,
през нощта с огън жив не гори.
Призори ще потъне в отрада,
а сърцето кърви и боли.

Зад прозореца вие фъртуна,
с лапи вятър в стъклото трещи.
Котка в дланите крие муцунка,
зъзнат двете самотни души.

Не успях досега да се сгрея
без искрата на мъжкия плам.
И от себе си как да се скрия,
как се влюбих безумно, не знам.

Чезнат дълг и взаимност в живота,
с бягство ти ги смени, с пустота.
В паметта ми разлива се Волга
с парахода на нашта съдба.

Може би пролетта ще изпрати
за душата ми нов топъл ден.
След това и горещото лято
може би ще се върне при мен.

И морето с покой ще ме срещне,
ще ме радва светът с изгрев нов.
Любовта си не смятам за грешка,
няма земен живот без любов.


Ударения
ЗАМРЪЗВА ДУШАТА

Ште замрЪзне душАта и стрАда,
през ношттА с Огън жИв не горИ.
ПрИзорИ ще потЪне в отрАда,
а сърцЕто кървИ и болИ.

Зад прозОреца вИе фъртУна,
с лАпи вЯтър в стъклОто трештИ.
КОтка в длАните крИе муцУнка,
зЪзнат двЕте самОтни душИ.

Не успЯх досегА да се сгрЕя
без искрАта на мЪжкия плАм.
И от сЕбе си кАк да се скрИя,
кАк се влЮбих безУмно, не знАм.

ЧЕзнат дЪлг и взаИмност в живОта,
с бЯгство тИ ги сменИ, с пустотА.
В паметтА ми разлИва се ВОлга
с парахОда на нАшта съдбА.

МОже бИ пролеттА ще изпрАти
за душАта ми нОв тОпъл дЕн.
След товА и горЕштото лЯто
мОже бИ ште се вЪрне при мЕн.

И морЕто с покОй ште ме срЕштне,
ште ме рАдва светЪт с Изгрев нОв.
ЛюбовтА си не смЯтам за грЕшка,
нЯма зЕмен живОт без любОв.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Таня Летунова
ЗАМЕРЗАЕТ ДУША

Замерзает душа и страдает,
И ночами огнём не горит.
Лишь под утро она засыпает,
Сердце стонет и сильно болит.

Воет вьюга, как смерть за окошком,
Ветер лапой стучится в стекло.
Прячет мордочку в руку мне кошка,
Холод чувствует, зябнет давно.

Не могу до сих пор я согреться,
Не хватает мужского тепла.
И куда от себя теперь деться,
Как влюбиться так сильно смогла.
 
Нет серьёзности в жизни и долга,
Пустота, отрешённость в тебе.
Отложилась мне памятью Волга,
Пароход, что проплыл по судьбе.

Может, время загладит и это,
Потеплеет душа по весне.
А потом и горячее лето
Возвратится, быть может ко мне.

Море ласково встретит, с улыбкой,
Солнце радость подарит, рассвет.
Я любовь не считаю ошибкой,
Без любви не живёт белый свет.

http://stihi.ru/2011/11/18/5196