Океанът на елементите - 31. 01. 2012

Сънищен дневник - океанът на елементите - редакция 31.01.2012 г.

27.01.2012 г./ред. 31.01.2012

Невероятна история! Невероятен сън. Но най-невероятното е как, след като си го видял и изживял толкова ясно и живо, почувствал си го така близко, реалистично и детайлно, малко по-късно, след събуждането всичко преживяно и видяно би могло да остане толкова далечно, така бледо и неуловимо, почти сякаш не е съществувало…

Би могло да е така. А би могло и да съхраниш живия и ясен спомен и картина. Въпрос на умение и на моментно състояние.

Ако нямах опита да запомням, визуализирам, маркирам и възстановявам сънищата си, в резултат на една такава ежедневна моя практика в продължение на вече повече от шест години, със сигурност въобще нямаше да си спомням и да знам, че такъв сън съм имал, че такава ситуация съм преживял. Нямаше да знам за съществуването на почти всички от хилядите сънувани от мен всяка нощ през последните няколко години разнообразни ситуации. Нямаше да помня за тях и нямаше да знам за тях, а това би било равносилно, те въобще да не са съществували.

Не са съществували за сегашното ми будно съзнание... Много често има такива моменти, такива сънища, такива картини, такива преживявания в съня. Запазваш общия спомен, че ги е имало, но всичко конкретно се изпарява. Не си в състояние да възстановиш никаква форма, образ, идея от случилото се. Не помниш ситуацията и се получава така, че тя все едно не е съществувала. Но ти знаеш, че си я преживял, макар вече да не я виждаш конкретно. Макар дори да не се досещаш за какво се е отнасяла. Помниш само, че я е имало, запазваш някакъв общ вкус, усещане, настроение, в повечето случаи доста трудно за формулиране с думи и понятия. Но тя реално е съществувала за онази част на твоето съзнание, която се е проявявала в съня ти. Съществувала е и продължава да съществува за една част от съзнанието ти, но не вече и за другата - проявяваща се след като си буден. Вече си буден и се опитваш да запишеш приключението, което си преживял, което все още вкусваш с някакъв далечен вкус, усещаш като смътен фон, сякаш ако се протегнеш ще открехнеш завесата и ще видиш всичко... но не успяваш и не знаеш какво си правил там, не можеш да формулираш никакви понятия.

Преживяната в съня, но вече избледняла и забравена ситуация, продължава да съществува за цялостното ти интегрирано съзнание, макар и да не съществува за будната му форма. Поне в този момент и в това твое състояние не съществува, или поне будното ти "аз" в момента няма достъп.

Няма достъп - все едно за него тя не съществува. Особено в онези случаи, когато всичко от съня тотално се изпарява, без да оставя никаква следа. Имало го е, но ти съвсем нищо не можеш да си спомниш, нямаш никакво усещане или подозрение за сънуваната ситуация. В този случай, тя все едно наистина не е съществувала за будното ти "аз".

Това ни кара да разберем колко малка част от интегрираното ни съзнание представлява неговата будна страна. И колко сложни, загадъчни и невъобразими са процесите в интегрираното ни съзнание, за които неговата будна (така наречена съзнателна или осъзната) форма и представа си няма.

Визуализирам и записвам сънищата си редовно, почти ежедневно, повече от шест години. Имам хиляди страници, в ръкопис и в печатен текст, с описания на разнообразните ситуации и приключения, преживени в съня през всички тези нощи години наред. Хиляди най-различни и разнообразни ситуации, случки, картини, размисли в съня, асоциации...

И винаги когато визуализирам и осъществявам тази практика се проявяват едни и същи изводи. Какъв невероятен механизъм е съзнанието и колко малко знаем ние (будното ни „аз”) за своето съзнание и за цялостния му живот, за неговите невероятни приключения докато спим и сънуваме.

А може би това не са сънища, а някакво докосване до други видоизменени реалности, моделирани и пресъздавани от собственото ни съзнание, но "реално" съществуващи там някъде, в някакви други съседни измерения… Докосвания до други измерения, които остават като информация вътре в нас, но за които в повечето случаи нашата „будна осъзнатост” не узнава и не знае. Те остават скрити там вътре в интегрираното ни съзнание. А будното ни „аз” си остава разделено от него и в неведение.

Повече ми харесва „интегрално съзнание”. Преди доста години така го кръстих. „Йога на интегралното съзнание”. Добре звучи, нали? Все още никой не е чувал за нея. Защото все още не съм я написал.

Обикновено визуализирам и описвам сънуваното без да се съобразявам дали ще бъде публикувано или прочетено от друг. Досега все още не съм публикувал записи от тези визуализации, припомняния и възстановявания на ситуации, на действия и разсъждения. Насочвам мисълта си навътре към визуализацията и я описвам, понякога най-напред маркирам само с определени думи, нахвърляни както дойдат, без да ме интересува как ще изглежда текстът – най-важното е да съхраня, да маркирам и запиша всичко, което се появи пред вътрешния ми поглед, преди да е потънало надолу - в дълбините на съзнанието, където се крие.

А веднъж… започнах с ясно намерение да записвам стилизирано, за да публикувам и изведнъж усетих, че визуализацията ми прекъсва, образът остава дистанциран, смътен, мисълта ми е насочена навън към текста, а не навътре към събитията. А тяхното изтегляне нагоре от дълбините, в които се опитват да се скрият, е процес сложен - сякаш с въдицата на съзнанието се опитваш да закачиш на асоциативната кукичка една визуална "рибка" и много внимаваш да не се скъса нишката, към която след тази "рибка" закачени в редичка започват да изскачат следващите една след друга... Това са преживените в съня събития, видените картини, ситуациите в обратен порядък.

Понякога визуализациите са изобилни и последвани от дълги и подробни описания – както на действията, така и на размислите, усещанията, предположенията, впечатленията.

Хиляди страници описания на астрални приключения. Може би астрални приключения…

Потъваш в океана на елементите в дълбините на своето съзнание, започваш да плуваш сред тези безброй елементи и, докато плуваш в тази необятност, постоянно срещу теб се изпречват различни от тях, комбинирани с други в разнообразни ситуации…

Ветрове и бури набраздяват повърхността, елементите се движат хаотично и разбъркват, а ти продължаваш да плуваш сред безкрайния океан в дълбините на своето съзнание, сред кипежа на елементите.

Не започвай да записваш с идеята, че текстът ще бъде публикуван. Не мисли за стил докато описваш визуализации. Действа негативно на процеса. Докато се съобразяваш как формулираш думите и изреченията, за да не се налага после да се редактира и перифразира, вниманието ти вместо навътре се насочва навън и споменът ти избледнява. Често асоциациите на спомените прехвърчат толкова бързо и са толкова леки, крехки и деликатни, че, докато успяваш да записваш, те започват да се наслагват, прескачат и бързотечно да се изпаряват. Трябва да си много бърз, за да уловиш, да маркираш колкото се може повече от тях. За да можеш после с всяка маркировка и асоциация към нея да възстановиш възможното от тях. Може да си записвал съвсем разхвърляно, да маркираш с накъсана поредица от отделни думи, но като погледнеш виждаш цялата ситуация с множество от нейните подробности. Тогава си в състояние да я опишеш подробно. А често има и щастливи моменти -виждаш приключението ясно пред вътрешния си поглед, ясно и стабилно, и започваш с удоволствие да го описваш с всичките му цветове и нюанси.

Често голяма част от спомена се губи. Освен че избледнява споменът, губят се и идеите, извиращи и оформящи се от океана на елементите, възникващи сред лабиринтите на вътрешните нива.

Идеите, комбиниращи се и израстващи във Вътрешната ти сфера. Или онези, които преминават през Портала и навлизат в нея, лутащи се из нейните лабиринти, докато изплуват на повърхността на океана на елементите. А когато, освен картините и приключенията, и идеите се губят, обезсмисля се процесът.

Усилието е да постигнеш състояние, когато съумяваш да ги задържиш на повърхността. Ти ги овладяваш, а после ги освобождаваш. Те се гмуркат надълбоко, но, владеейки ги, винаги ще ти откликнат и ще се завърнат, когато пожелаеш.

Обяздени кончета, тичащи на воля из равнината, които винаги се завръщат при теб. Твоите делфинчета, гмуркащи се на дълбоко в океана, но винаги завръщащи се при теб. Когато само си помислиш, че са ти необходими.

София, 27.01.2012/31.01.2012 г.