В райбер пази душата си зимата.
Бели мравки са дните и.
Смешно куцукат на прага. Безименни…
просяци в някой обичал.
Някак събрани из щайги от минало.
Срещат се - в”здрасти”. На помени.
С бели петна от окаляно име
хапят “обществено скромните”.
В ереси, епоси. Или в прозорец…
скита сънят. По метличини.
Облаци носят дъха им . Отгоре.
В нови уютни къртичини…
С райбер заключи листата от охра.
Гнусни, далечни истории…Доноси
пъплят из гланца. След хората.
Като тела на охлюви.
Зная ги тези, ”обществено скромните”.
Вадени с кърпа . От полог.
В цветния лед. Или в щайги от спомени…
сенки за някой Подлог.
- - - - -
Скърца душата из гланца на зимата.
Като в око на болен.
Белите мравки кървят. Поименно.
Някъде в 3. С алкохола…
анали от една зима
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112013009593
Свидетельство о публикации №112013009593
Рецензии