В тази вечер, спрял за малко зимата,
сипеят на болката търкаля
каменните късове у мене.
И подрънкват костите на сенките…
Заливът по тъмно става мигла.
От око. Или прощална вечер.
Сипеят е заблудил и вятъра.
С късове за обич. Или вечност…
И започва да се разчленява
тази вечер –
в крайници. И кожа.
В сън и звуци Болестта търкаля
кръгове. От своята каруца.
“Виа долороза ет пердута”…
(С някой грешник в миналото гледам.)
Капе в нощи. Или в чуждо утро.
Сянката ми. С тялото от тебе…
Зная че след три, когато всичко
в нас на атоми е разделено,
идва Лудият – по гласни възли.
(Как хрипти в гръкляните му времето!..)
После заличава път. И памет.
В малки часове. От мен…до тебе.
Изтъняват каменните знаци.
И заспива в скута им
неделята.
дидактика
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112012709102
Свидетельство о публикации №112012709102
Рецензии