Красимир Георгиев - Огънят, перевод

След полунощ – между един и два –
това дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища,
безмълвно
и богато с дълга пъпна връв от улици
ще търси
при самотниците с още будни погледи,
препълнени с безумици и с нежна мъка –
огъня.
Между един и два – в часа на първата
голяма обич,
в часа на първата желана и така опасна болка
безумно,
о, безумно е
след толкова
години
лутане
да търсиме сред диплите на своите сърца
самотните шейсет минути
от едно дълбоко лято,
препасано със пояс от метличини и сънища.
Дали огнището е вече само експонат в животани
и мащеркова песен в него ненадейно
пак ще лумне ли?

(Перевод с болгарского Стафидов В.М.)

После полуночи — между часом и двумя
Одим глубоким летом, подпоясанным васильками и снами
Безмолвно зовущих оторваться от длинной-предлинной
Пуповины наших улиц и находить одиночек,
С похожими взглядами, полных безумств
И нежной муки огня.
Между часом  и двумя,
Когда приходит первая большая любовь,
В час первой желанной и такой опасной боли
Безумно, о как безумно,
После стольких лет скитаний
Искать в складках своего сердца
Единственные шестьдесят минут
Одного глубокого лета,
Подпоясанного васильками  и снами.
Очаг мой и сам по себе экспонат в этой жизни,
Но зазвучит ли в нём песня тимьяна?