Сънят успя, отново победи.
Но болката започна да сънува.
И впрегнала го в своите юзди,
реши, че с него трябва да пътува.
Маршрута явно бе определен.
Кошмарите разбраха, че е друсан.
Тя радваше се, той пък съкрушен,
опитва се да бяга. Ремък скъсан.
…
Опрени коленете до лицето,
треперещите фибри, мръсно тяло.
И място топло търсят му ръцете,
но гол е. Само болка. Друго няма.
Реве в съня си, иска друга доза,
но сили няма за да се събуди,
забравен в своята ембрионална поза,
нелепо тръгнали си банда луди.
...
А тя, с неспиращи сълзи безмълвна,
приведена, ограбена, спринцовка само.
Последна доза, няма да си тръгне.
Ще чака за да чуе “Мамо”.
2010-01-13
Победа
© Copyright: Петко Илиев, 2012
Свидетельство о публикации №112012609368
Свидетельство о публикации №112012609368
Рецензии
Петко, посмотрите перевод Вашего стихотворения у меня на http://www.stihi.ru/2012/01/28/4217
С уважением. Инесса.
Соколова Инесса 28.01.2012 23:33 • Заявить о нарушении
С уважением. Инесса.
Соколова Инесса 28.01.2012 23:33 • Заявить о нарушении