Като белег в душата е споменът.
С дъх на билка от нощната чаша.
Пада тихо. В снега. И в прозореца
оцелелите думи изпраща.
После… вкус на горчиво. От камъка,
дето прагът във теб е затиснал.
Капе шумата – жива. И огнена.
Моята дневна и нощна орисница.
Само свещи надничат из двора –
пожълтелите зъби на мрака.
Лудият в мен проговори.
С трескав поглед оглежда. И чака…
А пък ти си измисли неделя.
Без леда. Сивотата. И шумата.
И по ланшната и постеля
кърпиш моето дневно безумие.
Като белег в душата е болката.
Нощем бледа. Ревнива. И мрачна.
Пада тихо снегът. Аз в прозореца
оцелелите дни ти изпращам…
послепис от зимата
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112012504003
Свидетельство о публикации №112012504003
Рецензии