Отгоре ли ни съзерцаваш Господи,
или зад ъгъла, на някое разпятие.
Без глас, оплакваш съвести опоскани,
поличбата приели за проклятие.
Синът ти пак поел е към Голгота.
Превит от тежестта, венчан със тръни.
“Осанната” сменили, днес живота
искат му…. На кръст разпънат.
Отречен от мнозина, срам и жертва.
“Прости им!” - той зовеше те прободен.
Защо го даде Господи, защо с омерта
наказваш него, твоя първороден?
Безгрешен, го накара да изплаща,
греховната постеля на Земята.
Послание, завет, какво изпращаш,
че лобът на Адам кръвта очаква.
Изми греха, но много грях остана.
Смирението тъй и не настъпи.
Продажни днес държат ключа от храма
и с индулгенции търгуват, скъпи.
Отгоре ли ни съзерцаваш Господи,
как с дявола сме в здраво съзаклятие.
Забравили, духовни, че са постите,
загърбили Христовото разпятие.
22.04.2011 г.
Разпятие
© Copyright: Петко Илиев, 2012
Свидетельство о публикации №112011804577
Свидетельство о публикации №112011804577
Рецензии