И някой ден, когато всичко свърши,
едно писмо ще ти оставя, тук. За тебе.
Ще го намериш знам, защото ще го търсиш.
Оставен във ръцете ти без време.
И някой ден, когато ме забравят
приятелите ми… но не и враговете.
Ще чуят думите, с които днес ме калят,
но няма да ме видят във нозете си.
Ех някой ден! Да още ще ги има
длъжниците ми, с дългове простени.
В очите им навярно ще е зима,
а погледите им, в страни от мене.
И някой ден, когато всичко свърши.
В едно писмо, написано до тебе.
Ще разбереш Съдба, защо не се прекърших
и честно изживях си мойто време.
14.09.2011г.
Петко Илиев
Някой ден
© Copyright: Петко Илиев, 2012
Свидетельство о публикации №112011604694
Свидетельство о публикации №112011604694
Рецензии
Дорогой Петко! Прими, пожалуйста, мой перевод на твоё стихотворение.
Новых творческих успехов! С уважением. Александр
http://www.stihi.ru/2013/12/20/8940
Искандер Борисов 20.12.2013 20:35 • Заявить о нарушении
Новых творческих успехов! С уважением. Александр
http://www.stihi.ru/2013/12/20/8940
Искандер Борисов 20.12.2013 20:35 • Заявить о нарушении