Старо време в очите ни плиска
жълто слънце от дървена ракла.
Стене тихо ,
в ръцете олекнала,
самотата на твойте коси.
Влажен месецът гледа отгоре.
Плаче някъде глухо реката.
Скитен вятърът с порив убива
края на есента…
Няма време, приятелю,
да посеем
зряло жито на майчина пръст –
чуждо слънце в очите ни хвърлят.
С бяла пепел от божия кръст…
Нямам време за думите сложни.
С тях да моля прошка в снега.
В пазва крия на слепия залеза.
В шепа - нежност от вярна луна…
анонс
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112011308103
Свидетельство о публикации №112011308103
Рецензии