Сякаш спря…и обратно потече –
от ръкава на есен ромоли.
В тази тиха, унила вечер
всички пътища трезво говорят.
Аз се уча наново да вярвам
във небесното топло жито.
Зад посетите дни никне вятър.
А дъждът с мен си търси огнивото…
Капки тичат в съня на коприва.
Като рими с тела…но изстинали.
Нощем Бог преброява живите.
В стъпки, думи…И шепот на зима.
п.с.
Преди в дъжда съвсем да се стопя.
Преди гласът му в мен да онемее.
Ще слезе вятър долу… Ще покръсти
душите ни
в това градче.
Преди сънят съвсем да се стопи
ще хлътна в циганските ти очи.
И в гърлото студено на капчука
смехът на Дявола ще проечи…
нощен дъжд
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112010807724
Свидетельство о публикации №112010807724
Рецензии