Николай Дялков Не просто жена

http://www.stihi.ru/2012/01/03/3053

Ухае на приказка днеска денят ти...
Ти бавно събличаш воала – тъга
и виждам те, както те срещам в съня си –
усмихнато утро... Не просто жена!
Обичам морето на теб да мирише,
щурец да си в мойта душа през нощта...
Обичам и вятърът... да те съблича –
и слаба, и силна... Не просто жена!
Понякога скривам се в лунна пътека...
На остров съм... Робинзон. Сам на брега...
Но с прилива сещам – в живота ми леко
пристъпваш на пръсти ти – моя съдба...
Прозрях съществото ти – атом любовен...
Ей тъй – босонога, прозрачна в нощта,
довята от вятъра – Ангел съдбовен...
Мечта в суетите... Не просто жена!
Далечен е островът... Дните са сиви
и дъха на пясък, море и... гора...
А ти си там – в ятото гълъби диви...
Съдба си ми, зная... Не просто жена!

Николай Дялков
гр.Тополовград,
Април, 2011год.

НЕ ПРОСТО ЖЕНА

(Свидетельство о публикации распространяется только на перевод)
Автор литературного перевода О.Шаховская (Пономарева)

Я чудом любуюсь денно и нощно:
печали вуаль неспешна, нежна…
Тебя узна'ю, во сне видел точно,
ты – солнца улыбка, не просто жена!

Люблю запах твой я – свежесть и море.
Душа, что сверчок в тёмной ночи без сна.
Люблю, когда ветер … с платьицем спорит.
Слаба и сильна – не просто жена!

Брожу иногда я лунною тропкой –
жизнь Робинзона проста и груба.
Вместе с приливом доходит торопко:
ступает рядом … моя ты судьба.

Все существа суть атомы любовные.
В ночи бос'а, прозрачна и юн'а,
принёс мне ветер – Ангел «осудьбованный».
Мечта в судьбе – и не просто жена!

Далёкий остров… Тут серость пока,
а там… дыхание песка, волна…
Ты там, где ветер «строит» облака…
Судьба ли, знаю – не просто жена!
06.01.12

Фото © Ольги Пономаревой