Да бъде вътре в мен,
да скача боса
в съня на обедната сянка.
И в човка от самотен кос
да крие песните на лятото.
Да бъде залив на море,
което не умее да умира.
От сивото лице на моя ден
да пие чаша късно вино.
Накрая, в есенния лист,
да търси облаче от рая.
Знам, в капките отвън си ти.
Да навалиш у мен мечтая…
портрет
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112010607512
Свидетельство о публикации №112010607512
Рецензии