Ты скажи, почему между нами стена отчуждения.
Мы не можем, как все, словно сделали что-то не то.
Может это не мы, а в кривых зеркалах отражения,
Нашей общей судьбою, по цифрам играют в лото.
Не тепла и не холода - лишь полоса равнодушия.
Вечера, проведенные рядом без жестов и слов.
Мы с тобой не увидели то, что случайно разрушили.
И пошли по дороге по зову чужих голосов.
Нам расстаться? Попробовать снова? Сломать отчуждение.
Взявшись за руки вместе сказать наконец те слова,
Что отбросят подальше тревоги и наши сомнения.
Перестанет стучаться к нам в двери чужая молва.
Разобьем зеркала, чтобы напрочь прогнать отражения,
Что сегодня играют одной нашей общей судьбой.
Ведь когда-то пройдет полоса, полоса невезения.
Ну а дальше, мы вместе придумаем что-то с тобой.
Стена
© Copyright: Юрий Шмидт, 2012
Свидетельство о публикации №112010504354
Свидетельство о публикации №112010504354
Рецензии
Привет, Юрий,
Перевел на болгарский азык Ваше чудесное стихотворение.
Удачи.
Красимир
„СТЕНА”
Юрий Шмидт
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТЕНАТА
Ти кажи ми, кой вдигна стената на туй отчуждение?
В нещо сбъркахме двама, но никой това не разбра.
В огледалото криво сме сякаш без цвят отражение,
май на тото играе си с нас нашта обща съдба.
Няма жар, няма студ – само влязло в дома равнодушие.
Дълги вечери, клюмнали редом без дума и жест.
Ние с теб не разбрахме кога разрушена е къщата
и поехме по пътя след чужди митарства и чест.
Да прекъснем? Да срутим стената? Отново да пробваме,
за ръце да се хванем, да кажем съвместни слова,
че вражда сме отхвърлили и сме приспали тревогите.
Да престане да чука на входа ни чужда мълва.
Ще строшим всички образи, дните честити проклинали,
днес играещи подличко в нашия общ небосвод.
Та нали все пак някога тези беди ще са минали.
После – все ще измислим с теб нещичко в този живот.
Ударения
СТЕНАТА
Ти кажИ ми, кой вдИгна стенАта на тУй отчуждЕние?
В нЕшто сбЪркахме двАма, но нИкой товА не разбрА.
В огледАлото крИво сме сЯкаш без цвЯт отражЕние,
май на тОто игрАе си с нАс нАшта Обшта съдбА.
НЯма жАр, нЯма стУд – сАмо влЯзло в домА равнодУшие.
ДЪлги вЕчери, клЮмнали рЕдом без дУма и жЕст.
НИе с тЕб не разбрАхме когА разрушЕна е кЪштата
и поЕхме по пЪтя след чУжди митАрства и чЕст.
Да прекЪснем? Да срУтим стенАта? ОтнОво да прОбваме,
за ръцЕ да се хвАнем, да кАжем съвмЕстни словА,
че враждА сме отхвЪрлили и сме приспАли тревОгите.
Да престАне да чУка на вхОда ни чУжда мълвА.
Ште строшИм всИчки Образи, днИте честИти проклИнали,
днЕс игрАещи пОдличко в нАшия Обшт небосвОд.
Та налИ все пак нЯкога тЕзи бедИ ште са мИнали.
ПОсле – всЕ ште измИслим с теб нЕштичко в тОзи живОт.
Красимир Георгиев 13.02.2012 01:05 • Заявить о нарушении
Перевел на болгарский азык Ваше чудесное стихотворение.
Удачи.
Красимир
„СТЕНА”
Юрий Шмидт
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СТЕНАТА
Ти кажи ми, кой вдигна стената на туй отчуждение?
В нещо сбъркахме двама, но никой това не разбра.
В огледалото криво сме сякаш без цвят отражение,
май на тото играе си с нас нашта обща съдба.
Няма жар, няма студ – само влязло в дома равнодушие.
Дълги вечери, клюмнали редом без дума и жест.
Ние с теб не разбрахме кога разрушена е къщата
и поехме по пътя след чужди митарства и чест.
Да прекъснем? Да срутим стената? Отново да пробваме,
за ръце да се хванем, да кажем съвместни слова,
че вражда сме отхвърлили и сме приспали тревогите.
Да престане да чука на входа ни чужда мълва.
Ще строшим всички образи, дните честити проклинали,
днес играещи подличко в нашия общ небосвод.
Та нали все пак някога тези беди ще са минали.
После – все ще измислим с теб нещичко в този живот.
Ударения
СТЕНАТА
Ти кажИ ми, кой вдИгна стенАта на тУй отчуждЕние?
В нЕшто сбЪркахме двАма, но нИкой товА не разбрА.
В огледАлото крИво сме сЯкаш без цвЯт отражЕние,
май на тОто игрАе си с нАс нАшта Обшта съдбА.
НЯма жАр, нЯма стУд – сАмо влЯзло в домА равнодУшие.
ДЪлги вЕчери, клЮмнали рЕдом без дУма и жЕст.
НИе с тЕб не разбрАхме когА разрушЕна е кЪштата
и поЕхме по пЪтя след чУжди митАрства и чЕст.
Да прекЪснем? Да срУтим стенАта? ОтнОво да прОбваме,
за ръцЕ да се хвАнем, да кАжем съвмЕстни словА,
че враждА сме отхвЪрлили и сме приспАли тревОгите.
Да престАне да чУка на вхОда ни чУжда мълвА.
Ште строшИм всИчки Образи, днИте честИти проклИнали,
днЕс игрАещи пОдличко в нАшия Обшт небосвОд.
Та налИ все пак нЯкога тЕзи бедИ ште са мИнали.
ПОсле – всЕ ште измИслим с теб нЕштичко в тОзи живОт.
Красимир Георгиев 13.02.2012 01:05 • Заявить о нарушении