Снегът с наболото кокиче
потъна в плитка от поляна.
Бъбрива пролетна рекичка
изпрати сухото му тяло.
Съблече зимните парцали,
слепи мъглата в светла дреха.
За кос, кълвач и мокър вятър
в рекичката доплува ехо…
Тогава слънчевата слама
запали в църквата свещици.
Иконите порозовяха
от пламъчетата им чисти.
Забравен ангел сред листата
осъмна в песен. И молитва.
Една добра и тъжна врана
в прозорец от съня надникна.
Видя се в сиво и зелено-
с око на вечерния прилеп.
И както в приказка по памет
за капки, водорасли, срички…
забрави слънчевата слама.
В снега с наболото кокиче.
невъзможна приказка
© Copyright: Пламен Парнарев, 2012
Свидетельство о публикации №112010308128
Свидетельство о публикации №112010308128
Рецензии