Да съм мечтател без да съм летял.
До нови брегове. До стари думи.
От моя праг да бъде цял
светът,овалян в тебеширеното утро.
И аз да знам,че мисълта е дар,
откраднат от иконостас на църква.
В златистото лице на есента,
където птичите криле замръкват.
Навярно сам ще разбера,
преспал до хляба си насъщен –
от сала до една върба
делфинът в мен ще се завръща.
А горе, в горната земя,
далече от листа и знак попътен,
случайно - син и сляп кълвач
сърцето ми ще мъти…
урок
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111122803890
Свидетельство о публикации №111122803890
Рецензии