Снегът дойде в неделя.
С две листа. И шал от мокър вятър.
Блестяха в синьо нощните фенери.
Между небето в мене . И луната.
Забравих за реката…Ала тя
отнесе в есен слънчевата слама.
И край зелената вода
снегът рисуваше. В случаен камък.
Отнякъде из тази белота,
между дървета, въглени и зима,
един щурец с вечерна пелена
цигулката си в моя дъх ще скрие –
до новото лице на този свят.
До новите изтръпнали пътеки…
А аз вървя все по-зелен и млад.
В молитвата на Коледната вечер.
коледно стихотворение
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111122603702
Свидетельство о публикации №111122603702
Рецензии