Там...
Илко Карайчев
Има…
Има думи, които мълчат,
и очи, със сълзи; пресушени,
а душите безмълвни летят
с уморени сърца наранени.
Има улици празни и път,
неутъпкан от прашни обувки.
Има някъде приказен кът,
необикнат от лунни целувки.
Има нощи, в които звезди
се присмиват на влюбени роби,
има слънчеви шеметни дни,
преродили се в празни утроби.
Има огън, от който любов
се заражда, но много се страда
и дочува се шеметен зов,
който носи от Ада “награда”.
ТАМ...
Мысли там, которые молчат,
Взгляд сквозь слёзы смотрит отрешённо,
Души там безмолвные летят,
А сердцам усталым очень больно.
В никуда пустынных улиц путь,
Не затоптан башмаками с грязью
Только там, понять сумеешь суть,
Лунных поцелуев с водной гладью.
Звезды там, сияют в вышине
И смеются над любовью рабской.
Там сиянье солнечное дней,
Жаром стало, испытаньем адским.
Там огонь, рождённый от любви,
Доставляет лишь страданья Ада.
Слышен зов, как будто плач вдали…
Выкатиться шариком – награда!
Олег Глечиков
25 декабря 2011 года, Керчь, Украина
Свидетельство о публикации №111122506623