V Международный Конкурс. Петко Илиев

V МЕЖДУНАРОДНЫЙ КОНКУРС ПОЭТИЧЕСКИХ ПЕРЕВОДОВ
"ЦВЕТЁТ МИНДАЛЬ НАД ЧЕРЕПИЧНОЙ КРЫШЕЙ"
http://www.stihi.ru/2011/12/09/5186
СОСТОИТСЯ ВЕСНОЙ 2012г.


ЗНАНИЕ БОЛГАРСКОГО ЯЗЫКА НЕ ЯВЛЯЕТСЯ ОБЯЗАТЕЛЬНЫМ УСЛОВИЕМ!!!

ПРИСОЕДИНИТЬСЯ К КОНКУРСУ МОЖНО НА ЛЮБОМ ЭТАПЕ!

УСЛОВИЯ КОНКУРСА:

1.Любовь к Болгарии.
(она есть у каждого русского...
Мы освобождали эту православную страну от пятивекового
османского ига, мы проливали свою кровь на святой
болгарской земле. Мы пишем на кириллице, названной так в
честь братьев Кирилла и Мефодия, создателей азбуки...24 мая
мы празднуем День Памяти Кирилла и Мефодия, в Москве стоит
изумительный памятник святым братьям...Две православные
страны, Россия и Болгария, страны-сёстры...)

2.Понимание болгарского языка.
(не обязательное условие)
Если Вы не владеете болгарским языком,
то на моей страничке найдите МОИ переводы
нескольких болгарских авторов. На страничках номинантов конкурса Вы можете найти переводы с болгарского, которые дадут Вам представление о творчестве современных болгарских поэтов. Почитайте, ощутите красоту братского славянского языка.
Прислушайтесь к своему внутреннему голосу,
постарайтесь просто настроить себя благожелательно...
В храмах Вы слышите молитвы на церковнославянском языке,
и понимаете...Так и с болгарским языком произойдёт,
Вы научитесь его понимать душой и сердцем.

3.Желание подарить русскому читателю
стихи болгарских поэтов,
подчеркнув при этом свою
яркую индивидуальность.

4.Желание открыть для себя Болгарию
с новой стороны, познакомиться с творчеством
современных болгарских поэтов, полистать
многовековую историю балканской державы.


Вы можете
воспользоваться
помощником переводчика:
http://translate.google.com/#
http://mrtranslate.ru/translate/bulgarian-russian.html
http://slovo.rila.ru/index.php?do_this=transr

Большой выбор словарей предлагается на сайте Бюро переводов Рила.
Адрес сайта: http://perevod.rila.ru
А список словарей на странице: http://perevod.rila.ru/dict.php


ВНИМАНИЮ НОВИЧКОВ:

ЕСЛИ ВНАЧАЛЕ БУДЕТ ОЧЕНЬ ТРУДНО ДЕЛАТЬ СВОИ ПОЭТИЧЕСКИЕ ПЕРЕВОДЫ БЕЗ ДОСЛОВНОГО ПЕРЕВОДА, СДЕЛАННОГО ПРОФЕССИОНАЛАМИ, ВАМ РАЗРЕШАЕТСЯ ТРИ ПЕРВЫХ ПЕРЕВОДА ДЕЛАТЬ С ПОМОЩЬЮ ПОДСТРОЧНЫХ ПЕРЕВОДОВ, ДАННЫХ В УСЛОВИЯХ
I, II и III МЕЖДУНАРОДНЫХ КОНКУРСОВ:
http://www.stihi.ru/2010/05/20/179
http://www.stihi.ru/2010/10/12/1711
http://www.stihi.ru/2010/12/01/8781


ПЕТКО ИЛИЕВ.БОЛГАРИЯ

Стихи, представленные поэтом для перевода их на русский,
украинский, белорусский или польский языки.



участник Петко Илиев, Тополовград, България

Петко Илиев е роден на 06.03.1965 год. в гр. Тополовград, потомък е на българи от Беломорска и Одринска Тракия. Завършил е физика и математика в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Започва да пише през 2009 година, случайно и на шега. Автор е на 2 пиеси и на около 300 стихотворения на различна тематика.  Не се приема за писател. Работи като инспектор в Районното управление “Полиция” гр. Тополовград. Приоритет в работата му е  детската престъпност и престъпленията извършени срещу деца. Публикува в собствен сайт: http://stihovedivak.alle.bg/ .На българските читатели е известен с псевдонима си “Дивак”.

        Петко Илиев родился 06.03.1965г. в городе Тополовград, потомок болгар из Беломорской и Одринской Тракии. Закончил факультет физики и математики Пловдивского Университета "Паисий Хилендарский" Писать начал в 2009 году, случайно и в шутку. Автор двух пьес и около 300 стихотворений на различные темы. Не считает себя писателем. Работает инспектором в Районном Управлении Полиции города Тополовград.
В основном занят темой детской преступности и преступлениями, совершенными в отношении детей. Публикует свои произведения на собственном сайте: http://stihovedivak.alle.bg/
Болгарским читателям известен под псевдонимом "Дикарь"

БУЛЕВАРД

Булевард изпотен в светлините си пъстри,
възел разхлабен и шлифер разгърден,
започват да стягат обувките с връзки,
трамвай профучава нахално забързан.

От въздуха леден на части поемам,
търговци прибират последната стока,
безцелно вървя, но изглеждам уверен,
макар, че избрал съм случайна посока.

Не бързам, подвластен на моето его,
поспирам и вестник от утре купувам,
едва ли и ред ще погледна от него,
но левът железен за друго не струва.

Вървя, а паважът е хлъзгаво мокър,
оглеждат се в него лъчи отразени,
отдавна разбрах, че съм в друга посока,
не аз, Булевардът намерил е мене.

Петко Илиев / 30.11.2009 г.
ЛОЖЕ

Боса пътека към тебе обратно ме връща,
тръни постлани наместо постеля за двама,
бягах от теб, но душата ми все те прегръща,
тайно от мен, от минутата дето те няма.

Луди години, спрели и чакат накрая,
заедно с многото тъжни, горчиви минути,
всяка от тях ми напомня, че още не зная,
думите скитащи в нищото, глухо нечути.

Старите корени струпани близо край пътя,
нещо ме викат по име, отде ли ме знаят.
И те ми разказват за тебе и тайната скъпа,
как си се врекла пред тях, че ще чакаш безкрая.

Боса пътека към тебе обратно ме връща,
тръните станали рози, надежда за двама,
тихо бера от цвета им, в копнеж те прегръщам,
ложе ще бъдат, в което при теб да остана.

Петко Илиев


МИГ

Разбрах молбата ти, ще те прегърна,
с безмълвен порив идващ от сърцето,
при мен ела, с ръце ще те обгърна,
с криле на ангел, слязъл от небето.

Без глас ще си говорим, със телата,
застинали в хармония подвластна,
забравили за всичко в тъмнината,
заплетени в прегръдката си страстна.

Разбрах молбата ти, не казвай нищо,
не искам любовта ни да изричаш.
За себе си получи ме, това е всичко,
без думи покажи, че ме обичаш!

Петко Илиев
БРЕМЕ

Дали познавам болката ме питаш,
защо сега се сети, нещо странна.
Години нямаше те, за да скиташ.
Днес върна се.  За отговор е рано.

Дали познавам я, защо ти трябва,
сърцето да научиш как умира
и погледът ти пак да ме отбягва,
въпросът, отговор да не намира.

Не я познавам, но пък тя ме знае,
за себе си напомня непрестанно
и стържейки по костите дълбае,
възникнала от нищото… спонтанно.

Не я познавам, но пък тя нахално,
решила е до край да окупира,
до мислите домогва се брутално,
а там душата вече корозира.

Разбра ли, че излишно е да питаш,
че болката сродила се е с мене.
Свободна си отново да се скиташ,
туй само болка е, а ти си бреме.

Петко Илиев
2009 г.


ЗАБРАВИХ


Забравих да звънна, да кажа: „ Прости!”
Забравих и вятъра тих да помоля,
да дойде при теб, да нашепне в зори,
че още съм същият, времето гоня.

Забравих да пратя и топлия дъжд,
по сухата пръст да напише “Обичам”,
забравих, но болка нахлу изведнъж
и лудо забързан след мислите тичам.

Забравих за нашата стара луна,
че можех по нея писмо да ти пратя,
красива да слезе при тебе в нощта
и двете за мен да побъбрите в мрака.

Дори не поръчах на топлия лъч,
през щорите сутрин дето наднича,
да влезе при теб, като истински мъж,
изгаряш от страст по невинно момиче.

Забравих, но ето ме идвам при теб,
оставих на времето, то да ме гони,
днес няма да слагам и мислите в ред,
“Обичам те”, устните само ще ронят.
 
Петко Илиев
 2010


ПОГЛЕДАЙ  МЕ

Погледай ме, аз гледам те отдавна,
погледай ме, преди да съм ти казал,
че времето е нашата раздяла,
че аз без тебе съм морето празно.

Погледай ме, дано си го разбрала,
че ти си слънцето, което чакам,
без теб земята ми ще е скована,
а утрото ми разтопено в мрака.

Погледай ме, дано си го разбрала,
че нужна си, очаквате зората,
любов си ти, макар и закъсняла,
във ъгъла забравена да чака.

Да, трябваш ми, отново да изгрея,
с лъчите си единствено за тебе,
с прегръдката морето да налея
и във водата две слънца да светят.


Да, трябваш ми, дано си го разбрала,
дърветата без тебе не разцъфват,
тревата ми нашепва за раздяла,
а времето души ме, хватка мръсна.
…

Сама си, знаеш, аз ти трябвам,
не се мъчи и мене не измъчвай,
ти виждаш, в лед скован изгарям,
не съм си тръгвал, просто се отдръпнах.
 
Петко Илиев
10.01.2010 г.


БЕЗВРЕМИЕ

В безвремието тихо на нощта,
когато и звездите си почиват,
когато уморени в тишина и
птиците мълчат щастливо.

Тогава ти в мечтите ми ела,
и в мислите, с които да заспивам,
освен на яве, искам и в съня
да виждам как  от теб отпивам.

В блаженството на тяло и душа,
останала в прегръдката ми дива,
със тебе искам тази тишина
да ме залива. Нощ красива.

Безвремието тихо и страха,
че няма да те има в заранта ми,
не ме оставят. Моля те ела!
Със тебе да сънувам любовта ни.
 
19.10.2010 г.
Петко Илиев




ГРЯХ ЛИ Е?


Грях ли е да те обичам  както искам,
нощ недосънувана в очакване,
тръпнеща в зората ми пречистена,
сгушена в мечтание изплакано.
 
Грях ли е в любов да бъдем себе си,
в мигове от страст опиянени,
вкусили от близостта на времето,
в огън от екстаз опожарени.
 
Грях ли е до болка да се впиваме,
вкопчени  от плътската  наслада,
слети във единност да заспиваме,
грях ли е, за мен да бъдеш клада?
 
Грях ли е в нощта ми да си крепост,
бранеща  съдбата  ми  горчива,
песен недопята за сърцето,
грях ли е... със мен да си щастлива.
 
Петко Илиев  15.02.2011 г.


ПО УЛИЦИ БАВНИ ВЪРВЯ


По улици бавни вървя, по бързи пътеки,
аз в тъмното търся нощта. Разраних си нозете,
в гората без сянка останах. Самотни дървета!
Напразно се търся потънал в земята,… утеха.

Препълнени кладенци - жаден водата не пия.
Отрупани маси - погачата цяла оставих.
Поканен - от прага си тръгнах. Каква орисия,
заминах… и пътя обратен забравих.

По улици бавни вървя, а животът ми бърза,
но в тъмното търся искрата, заровена в мене.
Гората в поляни превърна земята си твърда
и жива водата очаква ме… за да я взема.

В олтар на сърцето зовящият праг се превърна,
а с хляба нахраних бездомник - целуна нозете.
Отпих от водата си жива, реших да се върна
и пътят оказа се някъде скрит във сърцето.

По улици бавни вървях и така, от години,
на сляпо посоката търсих - отворена рана!
Мечтите се върнаха, виждам очите ти сини,
а исках в отвъдното, някъде там да остана.
 
01.04.2010 год.
Петко Илиев


ЗЕБРИ

През щорите, лъчите търсят път.
Рисуват по телата изпотени.
Преплетени от страст, сега мълчат
и слънцето попиват изморени.

А светлите със тъмни се редят,
подобно зебра, ивици красиви.
И местят се с телата ни, блестят.
Поредна нощ, останали без сили.

Попили светлините на деня,
не бързаме. Навярно сме щастливи.
Лъчите са отместени, сега
стените станали са зебри живи.

Блаженство заменило е страстта.
В умората издирваме покоя.
Нощта пресити всички сетива,
аз “твой” за теб, а ти за мене “моя”.
 
26.02.2010 г.
Петко Илиев