По пътеката с лунните мисли,
през зеления сън на бръшляна,
Есента се търкаля безлистна.
С тяло, кипнало в морската пяна…
Някой ден ще изгрее в снега ми.
От парченцата лед. И кокичето.
В снежна дума…И гола, безсънна.
Като думата в мен за “обичам”.
И преди да потегли на север,
по пътеката с лунни измислици,
от снега ще останат чертички.
Като клавишите – след пианиста…
Уж вървя все след нея, а сякаш
в клони вечер заплитам мечтата.
Есента е безлистна фея.
От едно неизтекло лято.
-----
Оздравявам без сложни рецепти.
Само в две неримувани птици.
От ръце на дете…или вечер –
от молитвеник с дневни мисли.
И какво, че ще бъда в зимата
сняг, забравен от джоба на скитник.
Някой, в спомена за пианиста,
търси утро с моето име…
прощаване с есента
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111122109540
Свидетельство о публикации №111122109540
Рецензии