Поляна Липецкий Я оставил свой пыл Аз раздавах се

„Я ОСТАВИЛ СВОЙ ПЫЛ”
Поляна Липецкий (Николай Александрович Полянских)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


АЗ РАЗДАВАХ СЕ С ПЛАМ

Аз раздавах се с плам
по неравния път
и с потта си солена и влажна
оросих с обич там
този земен мой кът –
да обичаш
е работа важна.

И страната си с чест
заслонявах с гърди,
от заплаха свирепа я пазих.
Равносметката днес
е печална, уви:
аз съм болен, народът – разграбен.

Чудни рози цъфтят
и лети моят взор
към небе, със звездици богато.
Но разчиствам пак смрад
на оборския тор,
за да имаме хляб за децата.

А духът ми шепти
мъдри земни слова,
че трудът ми достоен и чист е:
виж мухите, а ти
ровиш в тези лайна
от любов към любимите близки.

Затова пазих свяст
от такъв екскремент,
който може душата да срути.
Не дари подъл бяс
зло клеймо върху мен,
важни Божи лъчи не пристъпих.

В свойта участ през смях
нося болка и зов,
до предел личността си напрягам.
Да летя съумях
с поглед чист и с любов –
да обичаш
е работа важна!


Ударения
АЗ РАЗДАВАХ СЕ С ПЛАМ

Аз раздАвах се с плАм
по нерАвния пЪт
и с поттА си солЕна и влАжна
оросИх с Обич тАм
тОзи зЕмен мой кЪт –
да обИчаш
е рАбота вАжна.

И странАта си с чЕст
заслонЯвах с гърдИ,
от заплАха свирЕпа я пАзих.
РавносмЕтката днЕс
е печАлна, увИ:
аз съм бОлен, нарОдът – разгрАбен.

ЧУдни рОзи цъфтЯт
и летИ мОят взОр
към небЕ, със звездИци богАто.
Но разчИствам пак смрАд
на обОрския тОр,
за да Имаме хлЯб за децАта.

А духЪт ми шептИ
мЪдри зЕмни словА,
че трудЪт ми достОен и чИст е:
вИж мухИте, а тИ
рОвиш в тЕзи лайнА
от любОв към любИмите блИзки.

ЗатовА пАзих свЯст
от такЪв екскремЕнт,
кОйто мОже душАта да срУти.
Не дарИ пОдъл бЯс
злО клеймО върху мЕн,
вАжни БОжи лъчИ не пристЪпих.

В свОйта Участ през смЯх
нОся бОлка и зОв,
до предЕл личносттА си напрЯгам.
Да летЯ съумЯх
с пОглед чИст и с любОв –
да обИчаш
е рАбота вАжна!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Поляна Липецкий
Я ОСТАВИЛ СВОЙ ПЫЛ

Я оставил свой пыл
На ухабах дорог
И насквозь просолился от пота,
Оттого, что любил
Эту землю, как мог,
А любить –
Это тоже работа.

Я себя не берёг,
Заслоняя страну
Своей грудью от лютой напасти.
Но печален итог:
Я у боли в плену,
А страну растащили на части.

Я люблю наблюдать
За цветением роз
И мерцанием звёздного неба.
А пришлось вычищать
За скотиной навоз,
Чтоб семья не осталась без хлеба.

И забористый дух
Стал до лампочки мне.
И не кажется труд этот низким,
Ведь в отличье от мух
Я копаюсь в дерьме
От горячей любви к своим близким.

Потому и не влез
Я в такое дерьмо,
От которого портятся души.
И на мне подлый бес
Не поставил клеймо,
И я Божий Завет не нарушил.

Но теперь мой удел,
Улыбаясь сквозь боль,
Напрягать свои мышцы до пота, –
Оттого, что сумел
Я поверить в любовь,
А любить –
Это тоже работа!

http://stihi.ru/2010/06/29/2228