Пътеката от лунните петна
при мене ще я доведе накрая.
В онази нощна тишина,
в която болката заравям.
Ще чака мама. В своя сън.
Мъглата ще облича есен.
Дърветата ще наплодят.
В забравени от бога песни.
Съня ще сепнат призори.
В криле от нощни пеперуди.
Ще звънне мраморният скрин.
И мама в мен ще се събуди…
сън по мама
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111121604111
Свидетельство о публикации №111121604111
Рецензии