Виктор Гусак Прощение Прошка

„ПРОЩЕНИЕ”
Виктор Гусак
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРОШКА

В живота две отдавнашни съпернички
през пролетта при гроба му се срещнаха...
Жена законна и жена отдала се –
войнишката душа над тях витаеше.

Славянки са, в сърца събрали болката,
жени две с мъж един – нали жестоко е!
Години всяка нощ им се привиждаше,
че жив е той и с другата обгрижва се.

А щерките им – в клас един, отличнички –
с еднакви роклички, с еднакви плитчици,
не криеха роднинството си трепетно
през следвоенното десетилетие...

„Годините с търпимост ни подействаха.
Сплотиха дъщерите ни семействата.
Баща си в свойте сънища повикаха...”
Синхронно две „Прощавай!” волно литнаха.

Пожара на враждата те прескочиха,
в сълзи облята, ярко грейна прошката.
На ревността не бяха вече пленнички
тез две жени, предишни две съпернички.


Ударения
ПРОШКА

В живОта двЕ отдАвнашни съпЕрнички
през пролеттА при грОба му се срЕщнаха...
ЖенА закОнна и женА отдАла се –
войнИшката душА над тЯх витАеше.

СлавЯнки са, в сърцА събрАли бОлката,
женИ две с мЪж едИн – налИ жестОко е!
ГодИни всЯка нОщ им се привИждаше,
че жИв е тОй и с дрУгата обгрИжва се.

А щЕрките им – в клАс едИн, отлИчнички –
с еднАкви рОклички, с еднАкви плИтчици,
не крИеха роднИнството си трЕпетно
през следвоЕнното десетилЕтие...

„ГодИните с търпИмост ни подЕйстваха.
СплотИха дъщерИте ни семЕйствата.
БащА си в свОйте сЪнища повИкаха...”
СинхрОнно двЕ „ПрощАвай!” вОлно лИтнаха.

ПожАра на враждАта те прескОчиха,
в сълзИ облЯта, Ярко грЕйна прОшката.
На ревносттА не бЯха вЕче плЕннички
тез две женИ, предИшни двЕ съпЕрнички.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Виктор Гусак
ПРОЩЕНИЕ

Две женщины, две давние соперницы…
Весной случилось у могилы встретиться.
Жена законная, жена гражданская,
А в небесах парит душа солдатская.

Две женщины-славянки, не восточные,
Один мужчина на двоих – жестоко ведь!
Который год им по ночам мерещится,
Что жив он, с ним другая рядом женщина.

Их дочери – подруги-одноклассницы,
Косички одинаковы и платьица,
Между собой родства совсем не прятали
В послевоенные пятидесятые…

„Ей также ближе к лету будет семьдесят,
И дочери давно роднятся семьями.
Десятый год отец ночами снится им.”
Синхронно два „прости” – на волю птицами.

Пожарища вражды погасло зарево,
Прощение взошло, слезами залито.
Темницу злобы покидали пленницы,
Две женщины, две бывшие соперницы.




---------------
Виктор Гусак (Виктор Иванович Гусак) е роден през 1955 г. в с. Новодмитровка, Черкаска област. Твори и публикува стихове още от младежка възраст. Завършва факултета по електроприборостроене и изчислителна техника при Киевския политехнически институт (1978 г.). По професия е програмист, съавтор е на пет изобретения. Работи като старши инженер в Светловодския радиозавод, а след 2000 г. като частен предприемач. Пише поезия, проза и публицистика – на руски и на украински език. Живее в гр. Вишгород, Киевска област.