Из письма другу...

                Незаметным героям
                необъявленных войн.

…А знаешь, брат, я всё ору по ночам,
Пугая соседей, и маму до слёз довожу…
Уж, столько лет, а я по-прежнему – «там»,
Не на диване своём, под БТР-ом лежу…

          Ты знаешь, брат, а я всё так же во сне
          Свой «калаш», как девчонку, тискаю…
          Скажи-ка, брат, а на хрена это мне –
          Ковылять той дорожкой неблизкою?

                Ты знаешь, брат, а я в холодном поту,
                Просыпаюсь, придушенный «бронником»…
                Определяю, блин, на глаз высоту,
                Соизмеряя её, да, с «подствольником»…

                Скажи мне, брат, а мать  ругает тебя,
                Что кровать по-армейски заправлена?
                Да ещё за то, что живёшь не любя,
                И невеста другому оставлена…

                Ты знаешь, брат… Как на сердце темно…
                Скоро утро… А я сижу ошарашено…
                Родимый брат… Ну, напиши мне письмо,
                И успокой ты мою «башню» безбашенную…
(13 декабря 2011 г. 9.40.)

Привет, Александр,
Очень понравился этот стих. Попробовал перевести.
С уважением и теплом души,
Ваш
Красимир
„ИЗ ПИСЬМА ДРУГУ...”
Александр Кованов
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
ИЗ ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛЯ
На обикновените герои от необявените войни

...А знаеш ли, брат, нощем често крещя,
съседите плаша и мама до сълзи тъжа...
След много години отново съм „там” –
не на дивана си, под БТР-а лежа...

Ти знаеш ли, брат, аз отново на сън
не девойка, калашник притискам...
Кажи, докога с тази напаст навън
ще обхождам пътеки неблизки?

А ти знаеш ли, брат, в пот студена аз пак
се събуждам, превземащ пределите...
И в просъница търся незнайния враг,
съизмервайки дулото с целите...

Кажи ми, брат, дали те мама кори
по войнишки леглото че стъкваш?
Че в живота ти няма любов и дори
годеница на друг си отстъпил...

Ти знаеш ли, брат... В мрак сърцето тежи...
Разсъмва се... Зашеметен съм от тъмното...
Брат роден, кажи ми... Писмо напиши
и успокой моята кула безумна...
Ударения
ИЗ ПИСМО ДО ПРИЯТЕЛЯ

А знАеш ли, брАт, нОщем чЕсто крещЯ,
съсЕдите плАша и мАма до сЪлзи тъжА...
След мнОго годИни отнОво съм „тАм” –
нЕ на дивАна си, под бтР-а лежА...

Ти знАеш ли, брАт, аз отнОво на сЪн
не девОйка, калАшник притИскам...
КажИ, докогА с тАзи нАпаст навЪн
ще обхОждам пътЕки неблИзки?

А ти знАеш ли, брАт, в пОт студЕна аз пАк
се събУждам, превзЕмащ предЕлите...
И в просЪница тЪрся незнАйния врАг,
съизмЕрвайки дУлото с цЕлите...

КажИ ми, брАт, далИ те мАма корИ
по войнИшки леглОто че стЪкваш?
Че в живОта ти нЯма любОв и дорИ
годенИца на дрУг си отстЪпил...

Ти знАеш ли, брАт... В мрАк сърцЕто тежИ...
РазсЪмва се... ЗашеметЕн съм от тЪмното...
Брат рОден, кажИ ми... ПисмО напишИ
и успокОй мОята кУла безУмна...