Даниил Сотников. Уходят годы...
http://www.stihi.ru/2011/05/04/480
Даниил Сотников
«Уходят годы, как вода в песок.
Мы вымираем. Гибнут наши знанья.
И нас, постигших тайны мирозданья,
Несёт в былое времени поток.
Наш путь был бесконечно одинок.
У нас осталось лишь одно желанье:
Пусть жизни не окончатся исканья
И разума не гаснет уголёк»
Так резко на земле чернели тени.
И пробираясь меж листов растений,
Шептал о чём-то тёплый ветерок.
А в воздухе так пряно пахло лавром.
В кустах укрывшись, маленький зверёк
Следил за умиравшим динозавром.
Години изтичат…
Превод : Красимир Тенев
Години изтичат, вода - сякаш в пясък.
Умираме ние и нашите знания.
И нас, опозналите светските тайни,
във минало време потокът отнася.
Безкрайно самотен бе пътят ни. Ясно
у нас е останало само желание:
„Всевечното търсене да не престане
и разумът-въглен дано не угасне”.
Как рязко чернеят се сенките земни.
Проврял се Южнякът през листи зелени
нашепва за нещичко тихо и топло.
А въздухът - с мирис приятен на лавър.
Сред храстите скрило се малко животно
следи как умира един динозавър.
Свидетельство о публикации №111121000110