Душата ми е мрачна катедрала
и в нея спомен - чародей
вилнее. С вино и елей
той Ангела и Дявола приспал е.
Прозрачна самота, здравей!
Дойде след неизбежната раздяла,
отне каквото срещата бе дала,
превърна храма в пуст бордей.
Пропукват се свещените скрижали,
на съвест ехото - злодей -
не иска и за миг да ги пожали.
Ще грейне ново слънце... Но едва ли
от мъка немият йерей
ще пее пак в порутените зали.
Спомен
© Copyright: Красимир Тенев, 2011
Свидетельство о публикации №111120808540
Свидетельство о публикации №111120808540
Рецензии
Сериозно и много дълбоко стихотворение! Благодаря сърдечно!
Мария Шандуркова 18.03.2012 01:30 • Заявить о нарушении
Мария Шандуркова 18.03.2012 01:30 • Заявить о нарушении
На это произведение написаны 4 рецензии, здесь отображается последняя, остальные - в полном списке.