Религията е трева
в зеленото легло на вятър.
От камъни и тишина
расте с потока. В сянка.
А вечер на един щурец
нашепва из листата
денувал есенен куплет.
За мравка, сън. И лято…
В самия край на есента
живее още Раят.
Глухарчето осамотя.
И духна по приятели.
Преспал из шумата ветрец
събуди гладна врана.
Едно забравено звънче
в кошутата оставил.
Самия край на есента…
Луната сякаш капе.
В око на камък и сърна.
На враг. Или приятел.
И някак в нея оцелял -
до зид. Или до църква.
Потъва скъсаният мрак.
В следа на летен щъркел.
пленер
© Copyright: Пламен Парнарев, 2011
Свидетельство о публикации №111120707984
Свидетельство о публикации №111120707984
Рецензии