записки от Лемена

Този град е пълен с аргонавти.
Лодките им съхнат в плитчините.
Като басове, изгубени отдавна.
И морето в тях е сито.
Чакат от кварталните си кръчми
да задуха племенният вятър.
Ъглите в света им да  напълни
някакъв Язон от вярност.

С вечерна вълна за памет
да измива  стъпки до сърцето.
Ето го…отсам, до фара.
Свети в новата Медея…

Този град е пълен с аргонавти.
С плитчини за нови лодки.
С пътници от черен пясък,
вързали на мъката товара.
С яки бурени и балдахин от детство
спомените му са звук
сакрално…временно-
като църкви скърцат
при отваряне
в сенките на старите дувари.

Този град, изгубил баса с времето
в яки бурени и балдахин от детство.
-------
…Днес Язон е сам. Претърсва стаите.
В автентично син делириум.
Търси нов живот за аргонавтите,
старият изгубил в пясъка…
С гласовете, хъркащи от пяна
ще събуди в някой ден Танатос.

Зад един провинциален театър…
днес Язон претърсва стаите.
С преброяващ поглед търси.
Бикът се намушква сам на сабята.
И от руното изтича в Кръста…