Олег Демченко Проститутка Проститутка

„ПРОСТИТУТКА”
Олег Леонтьевич Демченко (1953-2014 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


ПРОСТИТУТКА

На пристан турски проститутка плаче,
превила плещи – две пречупени крила,
и страшно е, непоносимо страшно,
кърви момичето от руските села.

Хазяйнът – турчин, строг и безпощаден:
да те пребива – негов е закон.
А гостите с чай топъл угощава,
поднася медно наргиле с поклон.

В дайрето удряй – работа те чака,
и забрави душа че имаш ти –
в ориенталски танц снага се мята,
дими марихуана над мечти.

В селцето родно веят се рябини,
а тук, където псуват се и пият,
продават я с лъжа за секс-робиня,
по цели дни насилват я и бият.

О, как допусна, горда ти Русия,
светините си в мрачни пещери?
Ти виждаш, в плен са твоите красиви
и синеоки руси дъщери!

Момиче плаче, виждаш тази драма!
О, нека ангели в сълзите й се взрят,
да възнесат като ракета храма
и тази черна сган да изметат!


Ударения
ПРОСТИТУТКА

На прИстан тУрски проститУтка плАче,
превИла плЕщи – двЕ пречУпени крилА,
и стрАшно е, непоносИмо стрАшно,
кървИ момИчето от рУските селА.

ХазЯйнът – тУрчин, стрОг и безпощАден:
да те пребИва – нЕгов е закОн.
А гОстите с чай тОпъл угощАва,
поднАся мЕдно наргилЕ с поклОн.

В дайрЕто Удряй – рАбота те чАка,
и забравИ душА че Имаш тИ –
в ориентАлски тАнц снагА се мЯта,
димИ марихуАна над мечтИ.

В селцЕто рОдно вЕят се рябИни,
а тУк, къдЕто псУват се и пИят,
продАват я с лъжА за сЕкс-робИня,
по цЕли днИ насИлват я и бИят.

О, кАк допУсна, гОрда тИ РусИя,
светИните си в мрАчни пещерИ?
Ти вИждаш, в плЕн са твОите красИви
и синеОки рУси дъщерИ!

МомИче плАче, вИждаш тАзи дрАма!
О, нЕка Ангели в сълзИте й се взрЯт,
да възнесАт като ракЕта хрАма
и тАзи чЕрна сгАн да изметАт!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Олег Демченко
ПРОСТИТУТКА

В порту стамбульском плачет проститутка,
ссутулив плечи – два поломанных крыла:
сегодня ей невыносимо жутко,
вчерашней девочке из русского села.

Хозяин-турок строг и беспощаден:
чуть что не так – наотмашь молча бьёт.
Ну, а гостей он – чаем угощает,
кальян с поклоном медный подаёт.

Ударит в бубен – выходи на дело,
забудь, кто ты, забудь, что есть душа, –
в восточном танце вздрагивает тело,
дымясь, дурманит разум анаша.

В родном селе качаются рябины,
а здесь, где все ругаются и пьют,
её, продав обманом в секс-рабыни,
по целым дням насилуют и бьют.

Как ты могла, великая Россия,
пустить к святыням чуть ли не чертей?
Ты видишь, гонят в плен твоих красивых
голубоглазых, русых дочерей?

Ты видишь, девочка рыдает возле рамы?
Пусть ангелы слезу её смахнут,
и вознесутся, как ракеты, храмы,
и эту нечисть чёрную сметут!

http://www.stihi.ru/2011/12/01/4806


----------

Руският поет и преводач Олег Демченко (Олег Леонтьевич Демченко) е роден през 1953 г. в с. Самашки, Грозненска област, Кавказ. Завършил е литературния институт „Максим Горки”. Автор е на седем стихосбирки, сред които „Березовый терем” (1998 г.), „Одинокое небо” (2003 г.), „Сквозь вечность” (2004 г.), „Молчаливый крик” (2006 г.), „Свидание с весной” (2008 г.). Има много публикации в списания като „Наш современник”, „Молодая гвардия”, „Аероспейс”, „Авиарынок”, „Самолет”, „Очаг”, „Берегиня”, „Меценат и Мир”, алманаси, антологии и вестници като „Парламентская газета”, „Континент”, „Росиийский транспорт”, „Московская промышленная газета”, „Московская среда”, „Красная звезда”, „ВПК”, „Московский железнодорожник”, „Медицинская газета”, „Арсенал”, „Литературна Россия” и др. Над 10 години ръководи корпоративен вестник на отбранително предприятие, а от 2006 г. е главен редактор на няколко московски районни вестника. Превежда сонетите на Шекспир, които издадава в книга през 2012 г. Член е на Съюза на писателите на Русия и на Съюза на журналистите на РФ. Умира на 15 август 2014 г. в Москва.