Что запутает ветер меж строк

         

Оскудеет листва ноября.
Что запутает ветер меж строк,
тех, которые мне по душе?
Накоплю их, поверьте, не зря,
для того, кто в пути одинок.
Пусть набросится града туше
на остывшие к птицам леса,
где к берлоге стремится медведь
и разумного кончен предел.
Здесь из прошлого жду голоса.
Мне оттуда, любимый, ответь.
Иль к поэзии ты охладел?!
Распростерла крыла надо мной
осень эта, а клин журавлей
обозначил нелегкий маршрут,
где не чистят дорожек зимой.
Становясь ни добрее, ни злей,
так надеюсь, что внуки поймут…

28.11.2011


Какво ще смотае вятърът между редовете

Ще отрони и последните листи ноември.
Какво ще смотае вятърът меду редовете,
на тези, които са ми по душа?
Ще ги събера не напразно, повярвайте,
за този, който по пътя си е самотен.
Нека студеният вятър да свири туше
в гората снежна, без птици останала,
където към бърлогата мечката се стреми
и на разумното е свършил предела.
Гласове тук очаквам от миналото.
Отговор оттам ще получа, мой мили.
Или, ти към поезията си охладнял?!
Разпростряла е широко над мене крила
есента, а ятото жерави отлетяло
за мен маршрута нелек обозначава,
където не чистят пътеки през зимата.
Ставам нито по-добре, нито по-зле,
надявам се, че внуците ще разберат...

перевод на болгарский
Марии Магдалены Костадиновой