Оксана Халушкина. Нека помълчим...

Давайте помолчим...
[вольный перевод на болгарский язык]

свободен превод


В памет на сина на забележителната поетеса – Тамара Воронцова, загинал от ръцете на негодяи...

Нека помълчим, докато свещта догаря...
Докато очите пелена закрива и сърцето стене,
докато в слепоочията болни на съдбата думите кънтят.
Нека помълчим... Какво ви струва?

Безжалостна и зла присъда на съдбата.
Няма загуба по-безсмислена и по-голяма.
В сърцето - яма и само голи кръстове стоят
и още - мърша-гарвани в небето мрачно как се реят.

Дъждът на майчините сълзи купола ще измие,
но нима можа да допусне Той това?
Където цъфтяща градина беше - опожарено всичко е до основи...
Къде душата да намери смирение и покой?

Нека помълчим, докато свещта догаря,
Докато очите пелена закрива и серцето стене,
докато в слепоочията болни на съдбата думите кънтят.
Нека помълчим... Какво ви струва?

---

http://www.stihi.ru/2011/07/19/1501

Давайте помолчим...
Оксана Халушкина

Памяти сына замечательной поэтессы – Тамары Воронцовой, погибшего от рук негодяев…

Давайте помолчим, пока горит свеча,
Пока в глазах туман и сердце стонет,
Пока в больных висках слова судьбы стучат
Давайте помолчим… Ну, что вам стоит?

Безжалостен и зол был приговор судьбы.
Нет больше и бессмысленней потери.
На сердце - пустота, лишь голые кресты,
Да вороньё во мрачном небе реет.

Дождь материнских слёз омоет купола,
Ужели смог Он допустить такое?
Где был цветущим сад - всё выжжено дотла…
Где взять душе смиренья и покоя?

Давайте помолчим, пока горит свеча,
Пока в глазах туман и сердце стонет,
Пока в больных висках слова судьбы стучат
Давайте помолчим… Ну, что нам стоит?

Анимация из инета.

© Copyright: Оксана Халушкина, 2011
Свидетельство о публикации №11107191501
без рубрики, 19.07.2011 07:34