Колдовство жизни...
Твердит мне: знаешь, ты не всё сказала...
И мне не страшно, ничего не жаль,
Я многое давно уж загадала!
Я песнь свою не спела, не сложила,
Я внучку так хочу увидеть и обнять!
Любить хочу, увы, недолюбила...
Вот жду, мечтаю! Как же не мечтать?
И всё мне нравится, я плачу, улыбаюсь!
Пройдут снега, опять придёт весна...
Весны дождусь, я это точно знаю!
Ведь жизнь - колдунья! Всё манИт она!
Свидетельство о публикации №111112201123
Омагьосва ме и ме привлича някъде в далечината,
и твърди: знаеш ли, ти не всичко още си казала...
И не ми е страшно, и за нищо не ме е жал,
това от много отдавна съм го разбрала!
Аз песента си не съм изпяла, не съм довършила,
иска ми се, внучката си да видя и да прегърна!
Да обичам искам, уви, не съм се наобичала...
Ето, чакам и все мечтая. И как да не мечтая?
И всичко аз харесвам, и плача, и се смея!
Ще си отиде снегът, и пак ще дойде пролетта...
Пролетта ще дочакам, това точно го зная!
Нали животът е вълшебник! Винаги ни привлича!
*
Люси милая, волшебные твои строки...
как душевно проникновено и трогательно все
написала...с нежностью обнимаю, целую..
Мария Магдалена Костадинова 25.11.2011 11:51 Заявить о нарушении
Людмила Петрова 25.11.2011 00:23 Заявить о нарушении