Ноябрь снегом запорошит последний лист
дрожит от ветра,
в душе нежданная
метель утихла,
и на километры
зима готовит
колыбель...
Ноябрь снегом
запорошит
последний лист
и прочь уйдёт,
надежду утро
нам приносит,
сегодня может
повезёт...?
А над пустой
дорогой жизни,
волною снежной
небеса.
Мне сердца
свет милее
ближний,
а дальний -
так слепит глаза!
Свидетельство о публикации №111111801304
Есенен лист
на вятъра трепти,
в душата ми
виелица
нечекена утихна,
и зимата
на километри
приготвя люлка...
Ноември със сняг
ще затрупа
и последния лист
и далеч ще отиде,
надежда утрото
ще ни донесе,
може пък днес
да ни провърви...?
А над пустия
път на живота,
със снежна вълна
валят небесата...
За мен
със сърцето си
ближният милее,
а далечният
сякаш сляп е...
*
Надя милая и прекрасная,
нежно-грустные твои строки тронули меня...
сердечно обнимаю, с нежностью...
Мария Магдалена Костадинова 24.11.2011 17:41 Заявить о нарушении