Акростихове

 
 
          А_К_Р_О_С_Т_И_Х_О_В_Е



          ©   ХРИСТО    МИРСКИ,   2002

 

          - - - - -
 

          СЪДЪРЖАНИЕ  НА  ТОЗИ  РАЗДЕЛ


     Посветено на жените
     Поздравление
     Трескава нощ
     Лирично посвещение


          - - - - -


          ПОСВЕТЕНО НА ЖЕНИТЕ

     Ч_овекът нявга, във далечни времена,
     Е_ бродил сам-самичък в райската страна.
     С_лед туй Всевишния приел насрещен план,
     Т_акъв, че от реброто му, със свойта длан
     И_ със божествено въображение
     Т_ой ненадминато създал творение.

     П_рехласнал се дори самият Бог — о, да,
     Р_азбира се, такава хубава жена!
     А_дам погледнал я със снизхождение —
     З_вяр като звяр, но будела вълнение
     Н_еясно тя. От този миг до днес дори
     И_згарящ пламък във сърцата ни гори
     К_ъм тез капризни, нежни, палави жени.

     08.03. 1977 ?

          _ _ _

 
          ПОЗДРАВЛЕНИЕ

     В_ече изтича и тази година,
     Е_то че новата ни наближи.
     С_няг превалява и наш’та родина
     Е_днообразно, докато кръжи,
     Л_еко загръща той със пелерина
     А_нгелски бяла, от всички страни.

     К_лонките голи стърчат в небесата,
     О_блаци скитат надлъж и нашир,
     Л_юто пощипва студът, по челата,
     Е_дри снежинки топят се безспир.
     Д_реме природата, дреме земята,
     А_ пък народът се готви за пир.

     О_т памтивека тоз’ празник се тачи,
     Р_адват се всички, мъже и жени;
     Е_то защо пожелавам Ви, значи,
     Х_ляб на софрата и много пари,

     Ч_еляд голяма, че вече я няма,
     Е_кстра живот, още щастие кош,
     Т_олкова обич — да има за двама —
     А_ догодина — кола с луда мощ!

     Коледа 1996

     ПП. За сведение на някои читателки: орехът е плод, на който човек може да се наслади само след като го <чукне> веднъж-дваж.

          _ _ _

 
          ТРЕСКАВА НОЩ /*

     [* Опит за обратен акростих, но, както и можеше да се очаква (защото, ако не беше така, такива щяха да се пишат), не е особено сполучлив. ]

      Бавно се спуска топлата ноЩ_,
           всичко в природата дремЕ_,
     почвам да бродя с морен акъЛ_
                разни пътеки потайнИ_,

          и на съня си аз ставам роБ_,
          щот’ съм създание слаб<У>_.
           Нещо, обаче, н`е ми е гоТ_
             и се пробуждам аз потеН_
               и се оказва, че ме бодЕ_
               туй дето ти го не рачиШ_.

  Казвам му: кротко, мирувай таМ_
                и не вири си рогатА_!
          Може да си голям хубавеЦ_,
                но с тебе само съклет Е_.

     04.2001

          _ _ _

 
          ЛИРИЧНО ПОСВЕЩЕНИЕ

     [ С бедните редакторски възможности на този сайт изглежда грозничко, защото има подчертани букви казващи нещо по двата <диагонала> (и те само тук са главни), но все пак се чете. ]

     Д_аката рибе треносЕ_но,
     мА_клонски сирки сТ_он`е,
     неГ_ата жиде пер лИ_нето,
     онтО_ви ливи гроМ_`e.
     КралД_ата  гматА_, легратата,
     силанУ_л  вегеЛ_ фисот:
     сванкаХ_а, трА_па неврадата,
     дранкатА_л, Б_рал он батот.
     Траката  аТ_ата, мон гелой,
     бивани мА_лБ_и превас.
     Арлета Х_аркА_та, бармалой —
     теби <бУ_ркониЛ_> пед рас!
     СборД_ери, битлА_, лопендери,
     валО_на, пер бараМ_он.
     ОрГ_илин! Дол котрИ_вар бори —
     дА_нтони, мрънчари, Т_лон.
     Д_истори, борди мрад Е_нари!

     1994

     ПП. Ако е вярно, че в началото било словото, то, при предложения език, остава само да се роди и народа, който да го говори.

    
          - - - - -